На 26.08.2026 г. почина проф. д-р Йордан Иванов Шейтанов, д.м.н.

С дълбока болка и признателност се разделяме с проф. д-р Йордан Иванов
Шейтанов, д.м.н. – едно от имената, оставили траен отпечатък върху развитието
на българската ревматология.

Проф. Шейтанов бе дългогодишен ръководител на Клиниката по ревматология на
УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София – клиника, която под негово ръководство се
превърна в едно от водещите звена за ревматологична помощ, научна дейност и
обучение на специалисти в България. Той я ръководи в продължение на 15 години– от 1992 до 2007 г.

В продължение на десет години проф. Шейтанов бе национален консултант по
ревматология, а също и дългогодишен председател на Българското дружество по
ревматология.

Научният му принос е значителен. Той е автор и съавтор на стотици научни
публикации и 13 монографии, посветени на важни проблеми на ревматологията.
Сред научните му интереси са някои от най-разпространените и тежки
ревматологични заболявания – ревматоидният артрит, остеоартрозата,
остеопорозата и системните заболявания. Неговите трудове и ръководства се
превърнаха в ценен източник на знания за поколения български лекари.

Един от най-големите му приноси бе създаването и развитието на школа. Той
обучи и вдъхнови поколения ревматолози, подпомогна професионалното
израстване на редица свои ученици и колеги и създаде общност от специалисти,
които днес работят в различни краища на страната. Сред тях има хабилитирани
лекари и утвърдени имена в българската ревматология.

За него медицината никога не бе само професия. Тя бе призвание, отговорност и
кауза.

Проф. Шейтанов вярваше в силата на екипа и често говореше за необходимостта
от едно сплотено „ревматологично семейство“. Той умееше да обединява хората,
да подава ръка, да разпознава потенциала у младите лекари и да им дава
възможност да се развиват. За него успехът на ученика не бе заплаха, а повод за
гордост.

Той бе човек с изключителни презентационни и ораторски умения. Лекциите му не
бяха просто предаване на медицински знания – те бяха среща с човек, който
умееше да увлича, да обяснява сложното ясно и да оставя след себе си мисъл,
която продължава да работи. Именно затова бе обичан и търсен лектор.

Колегите му го помнят като фин, мъдър, ерудиран и изключително внимателен
човек. Възпитан, умерен и балансиран, той притежаваше рядката способност да
съчетава авторитет с човешка деликатност.

Това е може би най-точният начин да бъде запомнен – не само като професор,
национален консултант, ръководител и учен, а като човек, който даде път на
другите.

Проф. Йордан Шейтанов остави след себе си не просто научни трудове, книги и
публикации. Остави ученици. Остави колеги, които продължават неговото дело.
Остави професионални принципи. Остави спомена за човек, който умееше да
сплотява и да вдъхва увереност.

И може би най-голямото признание за един учител е именно това – след него да
остават хора, които продължават напред, носейки частица от неговото знание,
неговия пример и неговата човечност.